Най-честити са ония, които подобно на децата живеят от днес за утре ♥ ГЬОТЕ
Епистоларният разказ „ Страданията на младия Вертер “ на Йохан Волфганг декор Гьоте се появява през 1774 година на Лайпцигския панаир на книгата и донася европейски триумф на немския стихотворец и белетрист. Преживяванията на неговия воин – стажантът по право Вертер, описващ своята нещастна обич към обичаната си Лоте в писма, след време почтено влиза в редиците на най-успешните романи в международната литературна история.
„ Което можах да намеря от историята на бедния Вертер, събрах го с грижливост и ви го сервирам тук, и зная, че ще ми благодарите за това. Вие не можете отхвърли на неговия дух и неговия темперамент вашето учудване и обич, на неговата орис – вашите сълзи.
И ти, добра душо, която чувствуваш същия блян като него, почерпи разтуха от неговото страдалчество и дано книжката стане твой другар, в случай че заради участ или лична виновност не можеш да си намериш по-близък. “ ~ ГЬОТЕ
(Goethe in the Campagna, Johann Heinrich Tischbein, 1787, Stadel Museum, Frankfurt )
♥ 22 май
Че човешкият живот е единствено един сън – това на мнозина към този момент се е коствало така, а и мене на всички места ме съпровожда това възприятие. Когато погледна тесните рамки, в които са затворени дейните и жадни за познание сили на човека; когато виждам по какъв начин всяка активност се свежда накрай до облекчаване на потребности, които нямат никаква друга цел, с изключение на да продължат нашето тъпо битие и още – че всяка разтуха с известни придобивки на знанието е единствено едно мечтателско примирие, при което човек си изписва стените, измежду които стои затворен, с пъстри облици и светли изгледи – всичко това, Вилхелме, ме кара да немея. Аз се възстановявам в себе си и намирам цялостен един свят! Пак повече в предусещане и смътна жадност, в сравнение с в визия и жива мощ. И всичко тогава плува пред очите ми, и аз ходя замислен и се усмихвам на света.
Че децата не знаят за какво желаят – по това са на едно мнение всички високоучени учители и възпитатели; само че че по земята се люшкат, сходно на децата, и възрастни и също като тях не знаят отде идат и накъде отиват, като тях нямат ясна цел, като тях биват ръководени посредством бисквити, банички и пръчки, това никой не би желал да повярва, а мен то ми се коства така явно, че човек би го хванал и с ръка.
На драго сърце ще призная – защото знам какво би ти се желало да ми отговориш на това, – че най-честити са ония, които сходно на децата живеят от през днешния ден за на следващия ден, влачат своите кукли насам-нататък, събличат ги и ги обличат и с огромна уважителност се присламчват край долапа, дето мама е заключила козунаците, а когато най-накрая докопат мечтаното, лапат с издути бузи и викат: още! Това са честити създания. Добре е и на ония, които дават на своите дребни работици или даже пристрастености блестящи трофеи и ги показват пред човешкия жанр като исполински подвизи за неговото избавление и благоденствие. Блазе тогова, който може да бъде подобен! Който обаче разбере в своето примирение накъде води всичко това, който вижда по какъв начин усърдно всеки собственик, комуто е добре, умее да подреди и трансформира градинката си на парадайс, по какъв начин и нещастният въпреки всичко неуморно пъшка по своя път под товара и всеки желае да гледа една минута повече светлината на това слънце – да, той мълчи, той си основава свят от себе си и е също цветущ, тъй като е човек. И след това колкото и да е стеснен, той въпреки всичко пази в сърцето си сладкото възприятие, че е свободен и че може да напусне тоя затвор, когато изиска.
1774 г.
От: „ Страданията на младия Вертер “, Йохан Волфганг Гьоте, 1929 година, превод от немски Асен Разцветников, изд. „ Народна просвета “, София, 1956
* Титулната страница на първото издание Die Leiden des jungen Werthers, bg.wikipedia.org
Картина: Goethe in the Campagna, Johann Heinrich Tischbein, 1787, Stadel Museum, Frankfurt; commons.wikimedia.org
